Конфликт на интереси между БАН и министерството на финансите; министърът на финансите сипе обиди към българските учени (13 - 18 ноември 2009г.)

Общи протести на БАН и СУ срещу конфликтните решения министерството на финансите

"Българската академия на науките ще подкрепи днес протеста на Софийския университет срещу орязването на бюджетите в образованието и науката с 10 на сто, което ги обрича на колапс. За май обаче МФ е превело субсидиите с още 10 на сто намаление, което отговаря на искането на МС да се свият публичните разходи средно с 20%. Този втори финансов удар ще бъде смъртоносен в областта на знанието" [1].

Конфликтът през есента

Министърът на финансите С. Дянков намалява перото за наука и образование в държавния бюджет на България за 2010.

Премиера Бойко Борисов иска да реформира БАН.

Н обръщение по елевизионни медии, публикувано без изменения на страниците на н. 24 часа, Президент на Бялгария Георги Първанов задава въпроса: "Наука или икономика? Не, наука в полза на икономиката!" И категорично твърди: "Науката не трябва да се финансира единствено на пазарен принцип - който оцелее. В модела на финансиране трябва да се заложат и трите основни източника:

1 публични средства от бюджета;

2. средства от бизнеса;

3. средства по европейски програми.

Премиерът Бойко Борисов и министърът на финансите Симеон Дянков искат реформи в БАН, или казано в прав текст, те искат да закрият БАН. Според новата управа, по време на криза не е време за наука, а науката трябва да се прави по университетите, не в специализирани научни институти. Такова мнение не съществува от вчера, но за първи път, някой дръзва да посегне на науката с такава грубост, арогантност, и цинизъм.

В петък, министърът на финансите С. Дянков си позволи да нарече българските учени "Феодални старци" и допълни: "Президентът, като говори за наука, разбира неговите приятели в БАН. БАН не прави наука, в БАН … си стоят там и събират заплати" [2]. За него научната ни система била създадена по сталинско време – идеята да има БАН и науката да е разделена от университетите я имало само в соц. страните.

Това твърдение никак не отговаря на истината. Институцията Академия на Науките е действаща и уважавана институция днес в Европа, Азия, Америка, Африка и в страни като Австрия, Белгия, Бразилия, Германия, Гърция, Канада, Индия, Люксембург, Франция, Великобритания, Русия, САЩ, Швейцария, Швеция, Япония… А и в Румъния, която бе едновременно приета с България като страна членка на Евроапейската общност, съществува еквивалент на БАН. Освен тази уважавана институция от векове, в същите страни съществуват и десетки специализирани институти за научна работа и изследвания. А двете научни институции: университетско-преподавателска и научно-изследователска съществуват обособени и имат различни функции и цели.

За реформи в БАН не се говори от вчера. Един от начините за реформиране, предложен преди години, бе БАН да заработи на пазарни принципи. Едва ли такива принципи за създаване на значими постижения в съвременната наука е приложим, където и да било по света, каму ли в България, при сегашните условия.

Премиерът Бойко Борисов направи опит да смекчи скандала, с думите: "Има и такива. Има и много добри академици, член-кореспонденти. Голяма част от тях са наши приятели" [3] и ще се срещне с председателя на БАН Никола Съботинов на 18 ноември, за да обсъдят как да се развива Академията.

В статия озаглавена: "Скъпо. Грозно. И не рита. Що е то?" [4], публикувана във в. Труд на 15 ноември, Георги Райчев застава на страната на С. Дянков и казва в негова защита: "Г-н Дянков обаче иде от Америка"?!. Той обвинява БАН в редица прегрешения.

"От около 30 години в БАН няма направено значимо откритие." Авторът обаче не посочва нито едно световно откритие, което според него е значимо. Нито посочва, кое е най-същественото откритие на БАН, за да е възможно някакво сравнение.
"Ръководството на БАН се само избира: началството назначава директори на институти. Те свободно” избират началството". В същност кой би трябвало да избира ръководството на един институт? Държавният и партиен принцип беше вече веднъж проигран по така нареченото социалистическо време. Дали Г. Райчев има предвид такова завръщането на държавата и партийните принципи в науката днес и го мисли за желателно?
Едно от прегрешенията на БАН, е че има недвижима собственост. "Отделно като собственост на БАН са замразени няколко милиарда евро." Дали Райчев има на ум, че тази собственост трябва да мине в частни ръце, каквито апeтити има също отдавна?

Вчера 15 ноември, френският вестник Le Monde публикува статия на Цветан Тодоров озаглавена "Демокрацията е застрашена". Неговите мисли се отнасят с пълна сила и за България.

Учените от БАН, чийто труд се цени включително и извън България, с право искат извинение в ДЕКЛАРАЦИЯ публикувана на сайта на Българската Академия на Науките[5]. в. Дума, от своя страна публикува призив към българската научна общественост, в защита на българските учени озаглавен: Вън невежеството![6].

Вестник 24 часа помести обръщението на президента Георги Първанов под заглавие "Наука или икономика Не наука в полза на икономиката [7]."

Бойко Борисов от своя страна потвърди необходимостта от реформи в БАН и посочи, че Българската академия на науките безспорно трябва да отговаря на новите условия и да дава по-добра продукция [8] и каза още, че няма да позволи и една тухличка да бъде взета от БАН [9].

Правителството е приело проектозакон за закриването на Висшата атестационна комисия – ВАК. Така държавата ще пести финансови средства. Атенстационната комисия ще бъде заменена от мобилна контролна комисия, която ще има правото да следи за законности на процедурите, но не и да ги провежда. Научната степен "хабилитиран доктор" ще бъде премахната и ще съществува само степента доктор на науките. Министърът на образованието Сергей Игнатов Игнатов определи приемането на проекта като "цивилизационен и антропологичен акт, с който ще бъде премахната "пазената 20 години съветска реликва" [10].

Поради тежкото финансово състояния на научната институция БАН е открита сметка за подпомагане на науката чрез SMS-и, с която ще се допълват липсващите в бюджета на академията. От 1 януари 2010 г академията няма да може да покрие разходите за ток и парно. Отпуснатите от народното събрание субсидии няма да могат да покрият и разходите за исканите реформи. Сред ставата ще са достатъчни само за докторантските стипендии и за заплатите на младите учени и професорите [11].

А Ти какво мислиш по въпроса? Сподели твоето мнение на страницата водеща към този линк!

Още по темата:

Източници