Гърция получава закъсняла финансова помощ от Европа

Гърция е скована от четвърта всеобща национална стачка от началото но 2010 г. срещу обявените от правителството икономически и финансови мерки за връщане на външния дълг: замразяване на заплатите, не изплащане на 13 и 14 заплата, повишаване цените на транспортните услуги, увеличаване на пенсионната възраст, увеличаване на цените на транспортните услуги, алкохола и цигарите. По призив на синдикатите 35.000 души протестират по улиците на Атина и Солун срещу строгите финансови мерки и затягането на коланите с лозунги: "Накарайте богатите да платят за кризата", "Международният валутен фонд и Европейската общност ни лишават от едновековни социални придобивки " и " Ще се борим против антисоциалните мерки”. Трима са убити. Гори клон на банка в Атина, манифестиращи хвърлят молотовки срещу витрини на магазини.

Прогнозата, че след Гърция финансовата криза ще обхване Испания и Португалия доведе до спад на борсовия пазар. Атина губи около 6%, Мадрид 5%, Лисабон 4%, а еврото достигна най-ниското си равнище от година - 1,3002 за $.

Във вторник, на борсовия пазар, се появиха слухове, че също и Испания може да има нужда от допълнителни 280 милиарда. Хосе Луис Запатеро премиер на Испания отрече категорично на пресконференция, че Испания също ще се обърне за помощ към европейската солидарност и финансови институти. Запатеро каза: "информираха ме за този слух, той е неоснователен и безумен."

Според френски финансов специалист и анализатор испанските публични финанси не са по-обезпокоителни от тези на Франция и Германия, но икономически страната не е силна: "растежът ще е слаб, тъй като безработица дълго ще остане 20%". Испания няма толкова голям външен дълг колкото Гърция и още дълго няма да е затруднена със заплащането на своите държавни служители.

Съществува безпокойство, че правителството ще бъде принудено да прибегне до драстични мерки за да понижи дефицита, който за 2009 г. възлиза на 11,2% от БВП да достигне до приемливия европейски праг от 3%. За да бъде избегната тази опасност една от предложените мерки е испанският трезор в четвъртък да издаде емисия ценни книжа от трезора си за срок от 5 години, до 30 април 2015, при печалба от 3% и така правителството се надява да се сдобие с поне два милиарда евро.

Гърция ще получи общо помощ от 80 милиарда евро и 30 милиарда от Международния валутен фонд. Франция ще предостави спешна помощ на Гърция в размер от 16,8 милиарда с 5% лихва. от цялата помощ на евро зоната, което възлиза на 20,7 % от цялата помощ. Говорителят на PS Б. Харнон каза, че " партията гласува да бъде дадена финансова помощ на Гърция, но е против наложените строги мерки и лишенията."

В първата фаза на международните преговори за намиране на изход за Гърция, Германия отказа финансова помощ на Гърция, пожелателно заяви, че Гърция би могла да продаде някои свои острови, и дори заплаши, че Гърция може да бъде отстранена от евро зоната. Никола Саркози успя да убеди непреклонната Анжела Меркел Гърция все пак да получи европейски заеми.

"Немският канцлер си играе с огъня, като значително забави плана за подпомагане на Гърция", писа Франкфуртер Рундшау, един от малкото вестници в страната, който не застава на позицията на правителството. Поведението на Меркел е противоречиво, продължава вестникът. Когато финансовата криза обхвана САЩ, Меркел беше една от първите, която се завтече на помощ на администрация Буш и тогавашния финансов министър на САЩ и се опита да потуши финансовия пожар. Днес каквато помощ и усилия да направи Германия, страната е в изолация на международната сцена, а Меркел е изгубила част от репутацията си. Сегашното правителство обича да поучава другите и да застава на твърди позиции за намаляване на външния дълг. Но веднъж вече направи опит да не изпълни задълженията си със счетоводни хитрости. Така че този назидателен тон не е подходящ.

Франко Фратини, министъра на външните работи на Италия разкритикува в понеделник 3 май бавността, с която Европа е действала и предпазливостта на Германия, с което са нанесени допълнителни щети на Гърция, която е в затруднено положение. "Европа трябваше да се намеси веднага, а не да губи ценно време и от първоначалната разклатеност на икономиката, за се стигне днес до наистина неудържима и непоносима ситуация, от която спечелиха само международните спекуланти”.

В крайна сметка, има и печеливши от финансовата криза в Гърция: Германия и Франция. Външният дълг на тези две страни намалява поради принципа на скачените съдове. Инвеститорите се оттеглят от Гърция, поради несигурната ситуация и се насочват към Германия и Франция.

Още по темата

Троянски кон в Еврозоната (5 май 2010 г., 10:28 ч.)

Още по темата в бълтарския печат

------------

* 1. Изумление и несъгласие на редактора на УикиНовине със заглавието - б.р.

Още по темата

Още по темата в бълтарския печат

Източници