Стефка Янорова: Човек трябва да е благодарен, че живее, а не да псува живота (22 декември 2011 г., 13:36 ч.)

От Уикиновини
Направо към навигацията Направо към търсенето

Не знам откъде да започна.. Името Стефка Янорова мисля, че е достатъчно за начало, защото казва всичко - пронизващо сини очи, мек и същевременно трепетен глас, в който откриваш вселенско спокойствие, а излъчването й – взрив от емоции.

Разговорът със Стефка Янорова накара душата ми да се усмихне тайничко. Говорихме си за „Стъклен дом”, за семейството й, за коледната магия, за домакинстването и още куп женски дреболии. Сега ги споделям с вас, защото казват, че когато хубавите неща се споделят, те не намаляват.

Първо да те питам благосклонно ли са разположени днес планетите за интервюто, което ще направим заедно?

Момент да пресметна (смее се). Да, Венера е разположена добре.

Всъщност Венера е твоята планета – планетата на везните. Влияеш ли се от подобни неща - зодии и прогнози?

Понякога нормално като всеки човек изпитвам някакви трудности и търся помощ отнякъде и първото нещо, за което се хващам е да си прочета хороскопа, но гледам много-много да не чета, защото повечето от тези, които са по вестниците са абсолютно фалшименто.

Случвало ли ти се е обаче хороскопът да се окаже верен?

Аз имам гениален случай. Правих си хороскоп при Мария Русалиева и бях забравила за някакви неща, които тя ми беше казала. Един ден, първият, в който трябваше да заведа дъщеря ми на градина, ми се наложи да пътувам за Попово. И всичко се случи така, че оставих детето в градината, тръгнах, влакът се оказа с плаващо разписание и на гарата му видях само опашката. С триста зора се добрах до Попово. И на другия ден прочетох хороскопа си, там пишеше "на 27-ми по възможност не пътувайте" и си казах, че все пак има нещо вярно, но човек, ако разчита само на това е загубен.

Как се чувстваш вече няколко сезона в образа на Ваня от „Стъклен дом”?

Все по-комфортно. В началото бях малко по-стресирана, защото героинята ми беше чужда и не бях играла такова нещо, но постепенно толкова си я заобичах, че не мога да си представя, че „Стъклен дом” ще свърши някога и аз няма да съм в образа на Ванчето вече. Ще ми бъде мъчно да се разделя с нея определено.

Нещо общо между вас двете откриваш ли, нещо, което ти помага да играеш ролята по-добре?

Има много общи неща, да и то в последствие се проявяват, защото сценаристите пишат сценария за актьора, който изпълнява ролята. Има и не знам откъде да започна..

Като енергия, жизненост?

Точно като жена, пръскаща енергия, защото и тя е точно такава – обича живота и е "за" живота, защото всички трябва да го живеем с благодарност, че ни е даден, а не само да казваме, че няма какво да направим.

И ти си такава?

Ами, аз не съм много такава, но се уча да съм такава, защото и аз съм малко от мързеливците, дето казват „ох, сега не мога, много е гадна държавата ни” - всичките тези приказки, които са ни до болка познати. Но в годините разбрах, че това е много погрешна стратегия. Човек трябва да е благодарен, че живее, а не да псува живота.

А ти за какво си благодарна?

За всичко – на първо място, че съм се родила, за това, че имам тези родители и това семейство, този съпруг, тази дъщеря, тези приятели и всичко онова, което ми се случва в работата. Изключително благодарна съм, защото осъзнавам каква е ситуацията. Особено за жена актриса е малко по-сложно.

И то като че ли не само жена, а и изобщо е много трудно да си актьор в България?

Да си актьор, и особено театрален по цял свят е трудно, да.

Постоянно ангажименти, извън дома и пътувания?

Това е добрата страна, когато има ангажименти, защото аз не познавам актьор, който да се оплаква постоянно, че иска да си почине. Актьорът се чувства най-добре, когато е реализиран, когато е на сцена, когато се снима, когато е от полза.

Завършила си френска гимназия. Знаеш ли добре френски език?

Oui, je parle francais tres bien. J’aime la langue francaise*.бел. ред. Стефка Янорова произнесе изреченията без да се замисли дори и за секунда).

Налагало ли ти се е да използваш френския?

Много рядко го използвам и много от нещата съм забравила, но няколко пъти съм се снимала във френски продукции и на втория-третия ден започвам съвсем нормално да си говоря.

Къде освен в „Стъклен дом” могат да те гледат хората в момента?

Да заповядат в театър „Българска армия”. Там играя в представленията „Сега или никога”, „Трамвай желание, „Както ви харесва”, а в „Ножица трепач” замествам колежка, която беше бременна и роди.

Освен с актьорство занимавала ли си се с нещо друго?

Да, имаше една година, в която нямах много ангажименти и работих в нещо средно между галерия и магазин, който беше собственост на една колежка - Ина Попова.

А какво трябваше да продаваш?

Сувенири, картини, дрехи. Правихме доста смели опаковки си спомням. Ина беше измислила чудни идеи – да опаковаме с цветя и плодове. И аз много се забавлявах, въпреки, че не бях от най-сръчните. В началото обаче много се притеснявах как ще се справя, защото имаше и касов апарат. Това ми беше най-големият кошмар.

Значи не те бива в сметките?

Никак. А и с техниката не съм изобщо добре. А всичко идва оттам, че аз не желая да се науча, не че не мога.

Какво мислиш за фризьорството? Би ли пробвала някой ден?

Аз имам някакви опити върху брат ми и върху себе си.

Като малка ли си пробвала да се фризираш или сега?

Доскоро да кажа (смеем се дружно). Имала съм такива моменти, в които ми хрумва нещо и си режа бретона. Пак е въпрос на желание да се научиш. Аз смятам, че няма невъзможни неща. Всичко е въпрос на постоянство.

Би ли ти харесало?

Не знам, може би. Това все пак е някакъв вид творчество. Аз много обичам, когато отида във фризьорския салон и кажа „искам да изглеждам добре” и фризьорът решава какво да прави. Да направиш една жена доволна – това е голямо постижение.

Какъв е твоят живот извън екрана?

Като всички нормални хора всеки ден ми се налага да разходя кучето, да си измия чиниите, да изчистя.

Значи нищо ежедневно не ти е чуждо?

Не, не ми е, защото аз на първо място съм жена, майка и съпруга и след това актриса. Смятам, че семейството е наистина най-важното нещо. Обожавам работата си, но не бива едното да е за сметка на другото. А и винаги съм смятала, че една жена, която е реализирана като жена е някак си по-силна в нещата, които прави. Когато се осъществиш се чувстват някак си по-силен и по-можещ в работата си. И съм забелязала, че много жени, след като родят стават много по-силни и имат какво да кажат във всяка една област.

Дъщеря ти как се казва, на колко години е?

Дъщеря ми се казва Петра и е на 15 години.

Тя радва ли се да те гледа по телевизията?

Радва се, разбира се, и й е много забавно, но аз много внимавам, защото смятам, че не трябва да се прекалява с това, че майка й е популярна. Внимавам да не се прескочи тази граница и да не й създам някакъв комплекс. Просто искам да е здрава и щастлива, с това, което тя си хареса да прави. Изобщо не обичам хората да се сравняват – това е върховна тъпотия. Животът не е състезание, всеки трябва да си намери нишата. Изключително погрешно е да гледаш в чуждото канче. По този начин само си създаваш негативни емоции, не оценяваш сам себе си, създаваш комплекс. Трябва да обичаме първо себе си, за да обичаме и другите.

Твоят съпруг във филма – Ставрев, е доста активен в сексуално отношение напоследък. Забавно ли му е на твоя истински съпруг да ги наблюдава тези сцени?

Той е много наясно за какво става дума, плюс това с Красимир Ранков се познават от много години. Така че място за ревност няма.

Какво не си успяла да постигнеш в живота все още?

О, много неща. Онзи ден точно това си мислех, че много съжалявам, че на много от близките си хора често съм пропускала да им засвидетелствам любовта си и да им покажа, че те са много важни за мен. Някой път се втурваш в много други неща, защото знаеш, че те са най-близките и могат да почакат. Това е абсолютно погрешно. Съжалявам за някои неща, които съм казала или направила, но човек все пак се учи от грешките си.

От кого си наследила ослепителните сини очи?

Имала съм случаи, в които са ме питали дали съм с лещи. Може би от майка ми, тя е със сини очи, но нейните са много по-светли. Може и да е някаква смесица от нейните и кафявите на баща ми. Баба ми беше с пъстри очи и прабаба ми беше със сини очи.

Хората вярват, че сините очи урочасват. Ти вярваш ли в това?

Дали ще са сини, пембени или няма значение, важно е какво мисли човека.

А очите имат ли значение?

Разбира се, че имат. Не напразно поетите са казали, че очите са прозорец към душата. От голямо значение са, макар че цветът не играе никаква роля за това какъв човек ще си.

Успя ли вече да напазаруваш коледни подаръци за най-близките?

Почти съм завършила списъка. Много обичам да купувам подаръци. Дори по едно време си мислех да си направя такава фирма, защото много хора нямат време да купуват подаръци и много често възкликват „ох, на рожден ден съм, трябва да купувам подарък“. Казах си само каква ниша се е отворила за запълване.

Вярваш ли в магията на Коледа?

Вярвам в нещо, което е много просто – когато всички се съберем за Коледа, създаваме една много позитивна енергия, защото учените са доказали, че всичко е енергия. А на Коледа всички хора се настройват на вълна благотворителност, стават по-състрадателни и по-доброжолателни. Това е коледната магия.

Добра домакиня ли си?

Не. Аз много обичам да размествам мебели и да се занимавам с такива неща, но не съм добра домакиня.

А кое ястие е царят на твоята коледна трапеза?

О, всеки път е различно в зависимост от това къде празнуваме.

Но все пак готвенето не е твоята стихия?

Не мога да готвя, но мога да правя салати и мезета, да ги украсявам, масата да украсявам, после да мия чиниите, но самият акт на готвене за мен е страшна загуба на време, защото за половин час всичко на масата свършва – това са три часа труд, хвърлен на вятъра при положение, че можеш да си поръчаш по телефона (смее се). Но започнах да осъзнавам, че има друга тръпка в готвенето – в това да създадеш нещо за най-близките. Тепърва ми предстои да стана страшен кулинар.

С кого ще празнуваш тази Коледа?

С най-близките си, със семейството си, със съпруга ми и дъщеря ми, с неговите близки и майка ми и баща ми.

Какво си поръча на Дядо Коледа за празника?

Не мога да кажа всичко, но най-вече си пожелавам да сме здрави, защото това е най-ценният дар, който имаме и ние за съжаление така го омаловажаваме и чак, когато ни се случи нещо го осъзнаваме.

* Oui, je parle francais tres bien. J’aime la langue francaise – от френски език, означава „Да, говоря френски много добре. Обичам френския език”.

Автор: Бистра Момова

ladyzone.bg

Източници[редактиране]

Новината в Спешно.Инфо (лицензирана в Уикиновини под CC-BY, версия 3.0 или по-късна)