В Турция, Армения и Франция честват деня в памет на жертвите на геноцида над Арменския народ

От Уикиновини
Направо към навигацията Направо към търсенето

За първи път в Истанбул защитници на човешките права, интелектуалци и хора на изкуството отбелязаха събитието на 95 годишнина от избиването на арменци с 2 мълчаливи присъствия - своеобразен урок по история.

Едното бе организирано около гарата Хайдарпаса, от където са били депортирани арменци. Те стояха на стъпалата на гарата, мълчаливи, в които облечени в черно и носеха черно бели снимки на жертви убити при геноцида.

На площад Таксим бе организирано друго шествие от 18 ч. на което с подписка, бяха поканени всички желаещи да се присъединят към тържествения траур.

На гара Хайсарпаса турската полиция пазеше да не прехвърчат опасни искраци напрежение и тази манифестация да не се смеси с с друга в памет на 42 турски дипломата убити между 1970 и 1980 от Асала, арменската организация на екстремисти.

През 2005 писателят и нобелов лауреат Орхан Памук за думите: има големи неприятности със властите и съда за думите: "един милион Арменци и 30 000 Кюрди са били убити по тези земи".

Две годни по-късно, в Истамбул, е убит арменският журналист Хрант Дринк. Масовото присъствние на турци на погрбението на журналиста направи възможно да се поиска преразглеждане на вэпроса от правителството.

Турция признава, че са избити 300 000 - 500 000 арменци, но че това не е геноцид а се дължа на неразборията на последните години в отоманската импери. Турция твърди, че 10-ки хиляди турци са убити от арменци, съюзили се с тогавашния враг на турците - руснаците по време на първата Световна война.

През 2008 група интелектуалци сред които политолога Cengiz Aktar пешат петиция, в която искат прашка от отоманските Арменци за трагедията през 1915. Подписката е подписана от . 30 000 турски граждани. Отсъствието на думата "геноцид" провокира дебат и се възпрема по различен начин от арменската диаспора. "Разбира се, че е извършен геноцид, на турското не е реалистично да се предполага, че правителство ще се съгласи с тази дума" обяснява Актар.

Айше Гюнайсу, адвокат и активист на Асоцияцията за човешките права (IHD), защитава обратната позиция. Според Гюнайсу държавата трябва да приеме официално, че е извършен геноцид, "редно е да изпитваме срам, че това още не е факт", мисли тя. През март адвокат е поддал искане в съда за признаване на геноцида и осъждането на Талат Паша за "обида към турската нация." Дебатът се води в телевизионни предавания, кнежарници и Интернет форуми.

В Ереван ив Париж десетки хиляди Арменци поставиха червени лалета и бели карамфили. пред паметник на безименните жертви. Във Франция шествието поставиха цветя пред паметника на Комитас – духовник оживял в геноцида и починал през 1935 г., а арменски духовници осветиха празника с молитви на арменски. Шествието мина по Шанз-Елизи, а Шарл Азнавур стопле душите на присъсващите със своите песни.

В деня на международния ден за солидарност с арменския народ, възпоминание и почит към загиналите в Арменски геноцида през 1915 г.в османската империя бяха организирани шествия и в други градове по света.

Оше по темата

Из българския печат

24.04.2010 07:10]

Източници