Двадесет години от обединението на двете Германии (10 ноември 2009 г., 01:18 ч.)
20 години след събарянето на берлинската стена и демократичните промени
На 9 ноември 2009 се навършиха двадесет години от края на студената война и събарянето на берлинската стена, която беше символ на два свята и два различни мирогледа: този на капитализма и на социализма. Въпреки проливния дъжд, пред Бранденбурската стена честването сьбра 100 000 души.
Хорст Кохлер - президент на Федерална Република Германия и бивш директор на Международния Валутен Фонд, посреща официалните гости сред които бяха и държавните ръководители Браун, Медвев и Саркози. От 18ч. Х. Кохлер произнесе приветствено слово за историческото събитие. След неговото слово площадът бе огласен за двадесетина минути от музика на Шьонберг, Вагнер и Бетховен, изпълнена от оркестъра Стаатскапеле под диригентството на Даниел Баренбойм.
Учудващо за мнозина, Барак Обама не присъстваше на церемонията и бе представен от държавния секретар на САЩ - Хилъри Клинтън.
След произнесените слова от Клинтън, Браун, Медведев и Саркози Лех Валенса (някогашен председател на синдиката Солидарност - най-активния синдикат преди началото на демократичните промени) направи символичен жест и актъорите от първите редици свалиха своите домина от полистеарол. Домината са били изрисувани от немски ученици по графити от някогашната берлинска стена [1].
Медиите по света поместват коментари за настъпилите промени след тази историческа дата. Френският вестник Фигаро отваря два форума за коментари на читатели: "Вие също разбийте стени… с мишката си" и "Самолетният атентат на 11 септември (срещу World Trade Center, в Ню-Йорк) е по-значителна промяна от падането на берлинската стена". [2]
Преди 20 години символичното събаряне на берлинската стена бе осъществено с грандиозен спектакъл под звуците на почти двучасов концерт на Пинк Флойд.
Българските медии също отделят доста място за юбилея.
На 12.11.2009 в. СЕГА [3] публикува на страниците си статията "Същността на историческите събития - или баба и внучка в пияния кораб" от Димитър Денков, философ и преподавател в СУ. Авторът разглежда влиянието на политическите и историческите промени от последните 20 години върху промените в българския език и прави алюзия със стихотворението на поета Рембо „Пияния Кораб”. Като мото за края на статията авторът използва цитат от стихотворението на Рембо, в превод на Кирил Кадийски:
- Европейска вода - черна локва това е,
- край която, приклекнало в здрача студен
- с книжно корабче бедно дете си играе
- и изпраща с тъга отлетелия ден.
На страниците на същия вестник Бойко Ламбовски помества статия, озаглавена "Та какво падна преди 20 г.?". Авторът отбелязва, че с падането на желязната завеса са паднали режима на Живков и редица забрани и принуди, интронизирани от някогашната БКП. Но авторът посочва, че думата свобода е изгубила прогресивното си значение и "се превърнала в една от най-манипулативните мантри на света" [4]. Думата "свобода", изречена днес от политици "предизвиква опасения" и се асоцира с искане на значителни жертви от народа: финансови лишения или участие в военни конфликти. А сега както и преди човекът продължава да не е господар на труда си. Положителните промени от 20 години Б. Ламбовски вижда в извоюваната свобода на словото и интернет пространството.
Още по темата
- Вятърът на промяната, в. Дума, 09.10.2009, бр. 255 [5]