Дебат в Червената къща: Кризата и извънредното положение - реалности и метафори

На 11 декември в Червената къща [1] прожектираха видеоматериали The State of Emergency за насилието и жестокостите на полицията срещу участници в демонстрации и стачки по света. След прожекцията се проведе дебат на тема Балканите, България - Кризата и извънредното положение: реалности и метафори. Мероприятие бе организирано с помощта на фондация Америка за България [2]. На дебатът проведен на английски и български бяха поканени гостите Лия Йока, Никос Николаидис от Гърция, и Ърни Ларсен, Шери Милнър от САЩ. От българска страна бяха поканени организатори на "Асоциация на студентите по социология в Софийски университет" - АСССУ и студентско-ученическото движение "Призив за образование" – Призив [3], с многогодишен опит в протести във Франция и Германия. Беше предвидено в дебатът да се обсъдят и проблемите свързани с въвеждането на био-метрични лични документи на гражданите в България. Това не се състоя. Тази мярка беше изискана от администрацията на Джор Буш за всички жители на Европа пътуващи към САЩ, като превантивна мярка срещу бъдещите терористични атентати.

Беше споделен опит от януарските студентски протести пред Народното Събрание, от Франкфурт и от няколко месечните протести във Франция срещу закона за "Първо назначение", с което директорите на фирми имаха право да уволнят по-лесно младите специалисти на пазара на труда. Оказа се, че в България нямаме съвсем точно разбиране за репресивността на закона. Според изказал се в залата, законът за "Първо назначение", не приет във Франция след протестните действия на студентите, щял да намали безработицата във Франция.

Присъстващите имаха възможността да видят флакон със сълзотворен газ, донесен от български студент, колекционер на любопитни играчки от мястата на протестни действия, на които е присъствал. В България сълзотворен газ не се използва, но водещите изразиха тревога, че позволението да се използват бойни патрони от полицията е посегателство срещу правото за изразяване на несъгласие протестни действия на обществени места.

Присъстващ на дебата защити възможността за използване на истински, а не халосни патрони от служителите на службите за сигурност и припомни, че полицаи са загинали при изпълнение на служебния си дълг, именно защото нямат право да стрелят действително по време на акциите. Присъстващ на дебата защити възможността за използване на истински, а не халосни патрони от служителите на службите за сигурност и припомни, че полицаи са загинали при изпълнение на служебния си дълг, именно защото не им е реално да използват оръжие. "Българските кадри на полицията са добре обучени и не биха си позволили да използват смъртоносно оръжие, освен в краен случай!", каза още взелият думата.

Когато се обсъждаше дали полицаите са изършили неправомерни дейстия срещу протестиращите студенти, присъстващ в залата каза: "Протестът на 14 ноември не се е състоял, защото нямаше конкретни искания. Протест без конкретни искания е безмислен и не ефективен! Не може да има протестна акция само за да бъде свалено правителство, което е при това ляво и по условие защитава социални интереси. Младите хора в България са деполитизирани и отвратени от политиката, поради конюнктурата в медиите. Но не студентите са виновни, че политиката от много години не ги интересува. Виновниците са в медиите и техните ръководни кадри". От водещите беше изтъкнат факта за нарушение на човешките права на задъжраните в районнте управления. Те не са имали право на юридическа защита и на медицинска помощ.

От АСССУ [4] изразиха тревога, че монтирането на камери на всякъде в СУ, включително и в залите, в които с провеждат лекции е в ущърб на правата и свободите на студенти и преподаватели. Ще бъдат похарчени огромни средства за тази техника – а ефективността и е под съмнение. Освен това, сред студентите няма рецидивисти криминално проявени, както няма и такива със съмнително хулиганско поведение. Те споменаха и фактът, че същектува проект за монтиране на системи, с които студентите и преподавателите ще са принуждавани да влизат с магнитни карти. Така Софийски Университет ще стане затворена и забранена зона. За тези модерни електронни системи също ще бъдат изразходвани безумни финансови средства. В година, в която държавният бюджет във всички социални области се орязва, наистина ли е необходимо, да се правят тези нововъведения? И защо столетната институция да е жертва на едни недемократични мерки, наложени по недемократичен начин. от Дали държавата ни няма да стане една полицейска недемократична държава и трябва ли да си припомняме горчивия опит от времето на живковизма?

В залата само един присъстващ се застъпи за слагането на камери в Софийски Университет. Той вярно беше в по-зряла възраст.

Друг не по-малко тревожен факт е гласуването на закон за следене и наблюдение на интернет мрежата и всички електронните адреси приет на Законът беше първо предложен и приет в Германия преди две години.

От организацията "Призив за образование" [option=com_content&task=view&id=22&Itemid=1], която се бори включително и за връщане на безплатното образование в България, обявиха още една твърде тревожна, репресивна в икономическо отношение мярка на правителстото. Стипендиите на студентите са намалени драстично, а цената на услугата градски транспорт се увеличава драстично Месечната стипендия на студент става 72 лева. Това е почти 40% процента намаление стипетдиндиите на студентите с отличен успех в сравнение с миналата година. Тогава стипендията е била 120 лв. Предвиденото увеличение на студентските карти за градски транспорт е обаче около 24%.

"Проектът предвижда да се увеличат цените на картите с намаление за ученици и студенти, хора с увреждания, лица с пенсия при условията на Кодекса за социално осигуряване, пенсионери над 68 години, съпрузите на работници и служители на градски транспорт. Билетът за еднократно пътуване, продаван от водача, да стане 1,10 лв., а талоните също да поскъпнат, се предлага още в проекта" [5].