Жузе Сарамагу - нобелист по литература за 1998 г. почина

От Уикиновини

Есеист, романист, поет и драматург, забавен и остро критичен, песимист и едновременно песимист Жузе Сарамагу беше и силно политически ангажиран. Той беше привърженик на идеите на комунизма, борец срещу режима на Салазар, защитник на палестинската кауза. В блог той редовно изразяваше възмущението към един свят "в който хиляди хора се раждат за да страдат и мнозина остават напълно безразлични към този факт". Миналата година той разкритикува остро Силвио Берлюцкони и го нарече "вирус " който заплашва да "унищожи същността на една от най-богатите култури на света". При представянето на последната си книга, която разказва с хумор убийството на Авел от Каин, авторът пише: "Библията е учебник за безпътни, аморални нрави"

Неговият роман "Заслепение" е екранизиран през 2008 г., както е цялото му творчество изразяват историческо разочарование и отчаяние на будна писателска съвест от човечество, недостойно за разума, с който е надарен. Филмът е алегория на Пещерата на Платон и съвременното човечество, което възпроизвежда всички абсурдни модели на тирания и със завързани върви към своята гибел.

След написването на "Евангелието по Исуса Христа", Жузе Сарамагу е обявен в богохулство от правителството на Португалия и Ватикана и е принуден да напусне Португалия. В това произведение Мария Магдалена отнема девствеността на Исус Христос - играчка в ръцете на един Бог, който се чувства накърнено в своето честолюбие, тъй като властва само над народа на юдеите и не над цялото човечество. Романите на Жузе Сарамагу са полифонични притчи пропити със състрадание, ирония н волтериански присмех. Те имат структурата на лабиринт и специфична за писателя пунктуация.

Португалия обяви двудневен национален траур,. Други страни също отдадоха чест и последното сбогом на писателя. В Испания отбелязаха, че е гласът на слабите, във Франция – писател в името на човешките свободи, Лула де Силва, президент на Бразилия е огромна загуба за общността на говорещите португалски

Из българския печат и сайтове

Източници