Литературно кафене посветено на творчеството на Марсел Пруст 21 Януари

От Уикиновини
Направо към навигацията Направо към търсенето

На 21 януари във Френският Културен Институт, София, бе проведена третата среща на литературно кафене в рамките на програма "София гледа към Сена".

Студент и Студентка от актьорското студио към С.У. четоха откъси от третата част на романа на Марсел Пруст "Пленницата".

Преводачката Мария Георгиева разказа за трудностите при превода свързани със сложния стил и синтаксис характерни за Пруст, както и трудностите при превода, поради финансовите трудности за опознаване на реалностите описани в романа на Пруст като частни имения и с непознаването на реалии поради исторически или географски бариери.

Тя изрази своята изключителна благодарност за помощите, оказани й от страна на Френското Посолство и Френският Културен Институт. Тя изказа своята признателност и на издателството

Във връзка с новия превод на Пруст присъстващ в залата каза, че е сравнявал предишния превод на По следите на изгубената време направен от Лидия Сталева, и че е забелязал значителни грешки в него. Същият участник изрази радост, че Творчеството на Марсел Пруст е попаднал в добри ръце и припомни, че Мария Георгиева е и преводач на Мишел Турние, един също много труден за превод автор. Той нарече Мария Георгиева Alter Ego на Марсел Пруст.

М. Георгиева спомена тъжният факт, че само българският читател в Европа, приблизително век по-късно, все още няма възможност да прочете в цялост с творчеството на Пруст и неговото проезведение "В търсене на изгубеното време”. Пруст бил преведен дори на Албански, каза преводачката.

От участник в събитието бе поставен въпрос на Мария Георгиева дали познава трудностите на превода на Реймон Кьоно и неговото произведение издадено на български език "Упражнения по стил". Оказа, че май Мария Георгиева е пропуснала този празник на културата за българския читател и преводаческия героизъм и талант на този преводач й е убягнал.

Литературовед от Нов Български Университет спомена проблемите за потока на съзнанието в литературата, връзката между Марсел Пруст и Фройд и спорът, дали Пруст е чел или не Фройд, и дали отхвърля или не фройдизма. По тази тема има дълъг списък библиография и е изписано цяло море страници от много литературоведи указа литературоведа.

Той направи и връзка между сложното философско понятие за Време разглеждано в трудовете на Анри Бергсон и времето излазено с художествени средства в литературното творчество на Пруст. Присъстващ в залата спомена, че философът Бергсон, отхвърля творчеството на Марсел Пруст. Беше му отговорено от участник в залата, че това е възможно, но Бергсон е съществен автор в съкровищницата на философската мисъл от по ново време.

Участник в залата каза, че Пруст би следвало да бъде разглеждан днес и в контекста на личните опитности свързани с различните видове наркотици и психеделичните преживяване. Като пример той посочи че в продължение на половин страница Пруст описва как капка пот се стича по лицето на отруден селянин, който в момента в който Пруст минава оре на една от нивите на аристократ. И допълни, че такова забавяне на времето е характерно като субективно преживяване при взимане на различни видове дрога.

Творчеството на Пруст би могло също ака да има нов прочит през фокуса на философията и опитностите на Зен Будизма. Марсел Пруст описва различни форми на рецепция на действителността и настоящето – основна категория в Зен Будизма. Виждала съм заглавие на литературоведско изследване по темата публикувано на френски език.