Пакистанският Върховен съд оправда по обвинението в светотатство Асия Биби след осем години затвор

От Уикиновини
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата в другоезична версия на УикиНовини. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от лиценза „Криейтив Комънс - Признание“, версия 2.5, а за съдържание, създадено преди 2005 г. — от Лиценза за свободна документация на ГНУ и/или лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“.

Събота, 3 ноември 2018 г.

В сряда Върховният съд на Пакистан оправда Асия Биби по обвинението за светотатство. Асия Биби е християнка, която беше осъдена на смърт чрез обесване през ноември 2010 г. и прекара осем години в затвора, твърди се че много от тях в единична килия, в очакване на окончателно решение.

Ръководен от Председателя на Върховния съд Миан Сахиб Нисар, тричленен съдебен състав отсъди, че обвинението „категорично не е успяло да докаже тезата си до разумна неоспоримост“, и отмени обвинението на Биби. В 56-страничното си решение Върховният съд посочва: „Обжалването е позволено. Присъдите на Висшия съд, както и на Следствения съд, са отменени. Съответно, присъдата, както и наложеното смъртно наказание, са отстранени и тя е оправдана по обвинението.“

През 2009 г. две мюсюлманки обвиниха Асия Биби за обида към ислямския пророк Мохамед. Биби беше арестувана съгласно статия 295-C от Пакистанския наказателен кодекс, след като местният ходжа Кари Мохамад Салаам регистрира формално оплакване срещу Биби. Светотатството срещу исляма се наказва в Пакистан със смърт или доживотен затвор. Случаят беше обжалван пред Върховния съд, след като Висшият съд на Лахор потвърди присъдата през 2014 г.

След решението един от лидерите на w:Техрик-и-Лабаик Пакистан (ТЛП), Афзал Кадри, каза: „(Съдиите) които са наредили освобождаването на прокълнатата Асия (Биби) трябва всички да бъдат убити по религиозна присъда.“ В някои градове из страната след решението се разразиха демонстрации. Друг лидер на ТЛП, Хадим Ризви, каза че „ще парализира страната до часове“, ако Биби бъде оправдана и освободена.

Основна магистрала в Исламабад, столицата на Пакистан, и няколко пътя в Карачи и столицата на провинцията Пенджаб Лахор бяха блокирани от поддръжници на ТЛП и други религиозни групи, предизвиквайки бъркотия и задръствания. Според местните медии, правителствата на три провинции - Белуджистан, Пенджаб и Синд - са приложили секция 144 от закон, който забранява събирането на повече от четири души на публично място. Секция 144 е в сила до 10 ноември.

Решението по случая на Биби беше подкрепено от Амнести Интернешънъл. Заместник-директорът ѝ за Южна Азия Омар Варайх заяви: „Най-сетне правосъдието победи. Трябва да се знае, че законите срещу светотатството няма повече да бъдат използвани за преследване на най-уязвимите малцинства в страната.“ Християните са около процент и половина от населението на Пакистан. През 2010 г. тогавашният папа Бенедикт XVI призова за освобождаването на Биби.

Пакистанският министър-председател Имран Хан направи публично телевизионно изказване по въпроса за блокадите в различни градове и призивите за смърт на съдиите. В него той каза: „Кое правителство може да работи, когато хората казват да бъдат убити съдии и се бунтуват срещу армията? [...] Ако Върховният съд не издаде присъда, която съответства на желанията им, значи ли това, че те могат да блокират пътищата и да парализират страната?“

Министър-председателят Имран Хан каза също: „Те ви използват за своя собствена политическа изгода, за доброто на страната е да не падате в капана им, те не помагат с нищо на исляма. [...] Ние ще защитим собствеността и живота на хората, няма да позволим никакви саботажи и няма да позволим спиране на движението.“ Той подкрепи решението на Върховния съд и каза, че то „съответства на конституцията на Пакистан, а конституцията на Пакистан съответства на учението на исляма“.

След оповестяването на решението, Биби сподели пред агенция Франс прес: „Не мога да повярвам какво чувам, сега ще ме пуснат ли? Наистина ли ще ме освободят?“

Източници