Приключва ли самотната битка на Алекс Алексиев?

От Уикиновини
Направо към навигацията Направо към търсенето

8 август 2019 г.

Преди седмица десетки медийни публикации[1][2][3][4][5] отбелязаха кончината на Александър Алексиев, познат като Алекс Алексиев – политолог, анализатор, емигрант и човек, за когото с уважение може да се каже, че е от хората, които променят света[6]. На 2 август в София приятели и близки го изпратиха в последния му път.

В статията[7] си за Алекс Алексиев неговият колега Димитър Бочев от немския клон на Радио Свободна Европа разказва за незабравените качества на своя съидейник.

Той обсъжда биографичните данни за Алексиев преди личното им запознанство и след това, размишлявайки за душевността и емоционалността на потомъка на баща и дядо със заслуги към историята на България. Не може да се премахне болката от годините на детството и борбата за оцеляване на младежа, напуснал родината си през 1965 г., за да емигрира в САЩ.

Запознават се в Мюнхен, където Димитър Бочев е програмен редактор и културен отговорник за програмата „Контакти“.

Според Бочев „Алекс беше, Алекс си остана оценен в чужбина и недооценен в родината си“.

Любопитен факт от съвместната им работа в редакцията на Радио Свободна Европа е реформата, проведена от Алексиев по отношение на работното време. Радикално решение, посрещнато с враждебно и подозрително настроение от управата на другите национални редакции, е премахването на нормираното работно време. Елитарното решение на Алексиев е осъществено и доказало ефективността на работата на коментаторите. Този директор подчертава творческата страна от работата на ведомството като предприетата от него стъпка със сигурност не е била по силите на предшествениците му, строго следващи изрядната бюрокращина на немската „желязна“ дисциплина. По този начин редакторите имат своите основания за благодарност, заедно с българските слушатели на радиото.

„Завещанието“ на твореца, бореца и защитника на идеята за свободния човешки дух е в ръцете на пръснатите по шарения свят негови съмишленици. Димитър Бочев заключава, че това изобщо не е битка срещу комунизма, а е битка за оцеляване. Началните думи на статията се потвърждават: С трици маймуни не се ловят и когато хитряшки заобиколената болка ловко се спестява, човешкият живот не е пълноценен.

Мнение

Постижението на личността, която цял живот, капка по капка, унищожава роба в себе си (выдавливает из себя по каплям раба), се констатира достатъчно късно. Защото всички ценности, станали заслуга на борбата на един човешки живот, „спокойно“ могат да се пренебрегнат, за да има СПАЗВАНЕ на уж демократични правила и чудесни принципи. Все за добро.

Източници

  1. БНТ
  2. Актуално
  3. 24 часа
  4. Нова
  5. Труд
  6. Приятелите за него
  7. Завещанието на Алекс Алексиев. Оцеляване рамо до рамо с един саморазкрепостил се мъдрец