Февруарска нощ в София - 16 февруари 2019 г.
16 февруари 2019
За поредна година се отбелязва месецът на смъртта на генерал Христо Луков. И през настоящата 2019 година провеждането на факелно шествие е забранено, като мярка за избягване на скандали и безредици. Официалното разрешение е само да се поставят цветя пред дома на генерал Луков, ул. „Тракия“ 1, където има паметна плоча.
Същия ден – събота, 16.02.2019 г., се провежда контрапротест на „Луковмарш“ по обяд в центъра на София.
Според едната страна, почитането на годишнината от смъртта на ген. Христо Луков е проява на неонацизъм, насърчаваща расовата омраза.
Мирното възражение на протестиращите се противопоставя на твърденията на почитателите на генерала, за които той е български национален герой. Действително спорна личност, упрекван, че е имал връзки с нацизма, но и участник във войните на България за национална независимост, генерал Луков продължава да е обект на спорове и е доказателство, че хора, които не познават историята, могат лесно да създават противоречиви и крайни твърдения, стигащи до безумни вражди, които никоя страна не трябва да допуска. 76 години от убийството му се отбелязват при засилено полицейско присъствие в столицата около маршрута на забраненото шествие.
В същото време в София се провежда среща в сградата на Министерския съвет под надслов „Заедно за България, заедно за Европа“. Обсъждането е насочено към сътрудничеството между държавните институции и еврейската общност за утвърждаването на среда, свободна от езика на омразата и нетолерантността.
В официалната дискусия участват: Румяна Бъчварова – началник на политическия кабинет на премиера, заместник-министърът на външните работи и национален координатор за борба с антисемитизма Георг Георгиев, Организацията на евреите в България „Шалом“, посланиците на Израел и на САЩ в България Ирит Лилиан и Ерик Рубин. Още през ноември 2018 г. български интелектуалци, лидери на гражданското общество, висши държавни служители, общински лидери и дипломати бяха сред онези, които се събраха, за да подкрепят манифеста „Заедно срещу речта на омразата“. Твърдата подкрепа на ценностите, залегнали в манифеста, не се и оспорва в България. Посланик Лилиан посочва, че не може да има място за расизъм, ксенофобия и нетолерантност, и „това е тежка битка, която се води всеки ден и ние не трябва да се отказваме“.
Коментар
Остава открит въпросът, кой с кого воюва? След като всички отричат да са националисти, привърженици на крайно десни идеи и на фашизма? Допустимо ли е самата организация „Шалом“ да налага цензура върху свободата на словото в частните случаи, когато има думата, и то в XXI век?
Острите обществени реакции, свързани с „Луковмарш“ са краен резултат от повърхностното съвременно образование на нацията. И са проява на съмненията, кой какво говори и какво върши.
За пореден път отбелязването на заслугите на българската държава за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война става повод за „паралел“ на положителните страни от външната ни политика и трудното противопоставяне на недоволните от вътрешната ни управа, от негативите, които влачи след себе си, не на последно място - заради опити да се крие истината, да се създават фалшиви новини и да се пренаписват историческите факти.